Полимери

Полимерите са високомолекулни химични съединения, чиито молекули (макромолекули) са изградени от многократно повтарящи се елементарни звена. Имат молекулна маса от няколко хиляди до милиони атомни единици за маса. Според състава на звената изграждащи макромолекулите, полимерите биват:

• неорганични (слюда и графит, имащи слоеста структура, диамант, силикатите, повечето неорганични минерали, някои алотропни форми на простите вещества - напр. при сярата и фосфора, полифосфазените и техните производни известни като неорганичен каучук)
• органични (огромното мнозинство от познатите и използвани в практиката)
• хибридни - полимер-неорганични полимери: органометални полимери, силикони, полифосфазени и др.

Според произхода си органичните полимери биват:

• природни: познати още като биополимери (например белтъци, нуклеинови киселини, естествен каучук, целулоза)
• изкуствени: получени чрез химическа модификация на природни полимери нитроцелулоза и пластифицирана с камфор нитроцелуллоза (целулоид) - първата намерила практическо приложение пластмаса откритие на Александър Паркс (под името Parkesine), доразвита от Джон Хайът под името Celluloid, вискоза, ацетатна коприна и други
• синтетични (например полиетилен, политетрафлуоретилен (тефлон), полиамиди - алифатни полиамид-6,6 (найлон), полиамид-6,ароматни - поли p-бензамид (Кевлар) и, епоксидни смоли), които се получават чрез полимеризация или поликондензация на изходни вещества, наречени мономери.

Според структурата си биват линейни, разклонени и мрежести (омрежени). Полимерите са основа за получаване на пластмаси, текстилни влакна, каучуци, лепила, лакове и др.